През 1905 година се създава читалище „Просветен лъч”. Читалищна библиотека има завидна 108 годишна история. По сведение на Костадин Вукадинов  от създаването на читалището до 1945 г. библиотечната  читалищна дейност се е водела предимно от учителите на обществени начала.Той виждал, че директорката Екатерина Генова раздавала на възрастните хора книги от читалището, държани в старото училище.

От спомените на Лазар Метаниев и Агница Додова в края на третото десетилетие /1928-1930 г./ в наетото за читалня помещение на Христо Фурнаджийски са четени на населението книги като „Под игото” от Иван Вазов и др.

Ролята на библиотекар към 1938 г. е изпълнявал Димитър Матеев. Тога се поставя и въпросът да се наеме за библиотека къщата на Стефан Бояджийски.От отчетите за читалищна дейност до главната дирекция на статистиката се вижда, че библиотеката през 1943 г. разполага с 589 книги.

От приемно-предавателния протокол на читалището от 2.05.1943 г. се вижда, че от Димитър Матеев и Димка Чомакова библиотеката приема Магда Бонева. Липсват сведения за периода 1945-1951 г.

От 1952 г. читалищен организатор и библиотекар е Аглица Сотирова Ненкова. Библиотеката се помещава в къщата на Христо Фурнаджийски. След нея ръководството на библиотеката поема Жана Ненкова, а след нея за късо време и Кирил Николов Динев.

Не може да си спомни от кого е приел библиотеката Димитър Г. Марчин, на той е библиотекар от 15.05.1960 г. до 13.12.1960 г.Библиотеката вече се помещава  в къщата на Георги В. Гювийски, след което е пренесена в къщата  на Костадин Пеев. През това време от военните в Дупница са получени много книги.

От 1963 г. до 24.01.1966 г. библиотекар е Йордан Коляндов.

От  24.01.1966 г. до 2.03.1987 г. библиотекар е  Христо Костадинов Стойков.Тогава библиотеката се пренася в сградата на Кирил Наумов, а през 1970 г. в новопостроеното читалище.

От 1987 г. до днес длъжността библиотекар изпълнява Йорданка Любенова Нешова. Вглеждайки се в миналото и настоящето на читалищната  библиотека установяваме, че тя е извървяла дълъг и нелек път на развитие. Още с първите си стъпки тя е ориентирана към младите и будни хора, към техните духовни търсения и интереси. С времето все по-тясно е свързвала своята дейност с обществото като негова жизнено важна институция, създадена да изпълнява културни и образователни цели за гражданите.

Източници:

1. Коритаров, Васил. Сапарева баня-хроника на духовния живот. София, 2005 . с.125-126.