ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ НА САПАРЕВА БАНЯ
ГЕЙЗЕРЪТ-ФОНТАН
За Гейзера казват, че е визитната картичка на Сапарева баня. И е голяма гордост на жителите му, защото го прави уникален град на Балканите. Най-горещата вода на полуострова- 103о С, изригва в гейзер през 1957 г. при сондажи на термални извори. Стегнат в железобетонна „риза”, той пулсира на всеки 5-6 секунди на височина до 18 м. Около гейзера са подредени амфитеатрално пейки, на които може да се седне и безплатно да се наблюдава уникалния феномен. Фонтанът е атрактивно осветен през лятото, а през зимата е забулен в пари.
СРЕДНОВЕКОВНАТА ЦЪРКВА „СВ. НИКОЛА”
Средновековната църква „Св. Никола” се намира в центъра на град Сапарева баня. Според нейните изследователи, църквата е построена през XII-XIII век. В края на XIX в. в археологическия музей в гр.София бил изпратен един престолен камък от светия олтар на църквата, на който проф. Р. Христов разчел надпис с годината - 1160 г. Големият български учен проф. Никола Мавродинов определя църквата като гробница или обикновен параклис до някой по-голям храм, посветена на второстепенните му светци. В действителност, през 1838 г. при опит за построяване на нова църква селяните разкрили западно от "Свети Никола" стари основи и стълбове от друга по-голяма църква. Според местни предания пък, църквата е гробница на местен феодал на име Никола. През османския период старинният храм постепенно започнал да се руши, тъй като турците не давали да се ремонтира. Друго местно предание говори, че след Кримската война, група от настанените над квартал Гюргево черкези, започнали да разрушават църквата, а черкезинът, който започнал да я събаря откъм купола паднал заедно с него в църквата и загинал, след което останалите се уплашили и се отказали от пъкленото си дело. По време на Освобождението покривът бил изцяло разрушен.
Въпреки гореописаните обстоятелства, средновековната църквата "Свети Никола", макар и да е била частично разрушена, е един от малкото добре запазени и оцелели до наше време средновековни паметници в Западна България. Старината е цялостно реставрирана през 1937 г. по проект на арх. Александър Рашенов.
Църквата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и декларирана като художествен паметник на културата от национално значение (декл.писмо № 4782/21.12.1978 г.)
В архитектурно отношение сапаревобанската църква „Св. Никола” по план е кръстокуполна, със свободни рамена. Планът ѝ е много близък на този на църквата „Св. Тодор” в гр. Бобошево. Размерите на сградата са: дължина - 7,20 м., ширина 5,70 м, а височината при купола достига 6,60 м. На изток постройката завършва с дълбока, полукръгла апсида, осветена от един прозорец. Входът е на западната фасада, поместен в двустъпална ниша, която се разширява и развива в четири архиволта. Надлъжните стени от външната страна са разчленени от по две двустъпални арки. Куполът е опасан от дванадесет двустъпални арки, в четири от които са вместени прозорци.Църквата е изградена върху каменни основи от червени тухли, споени с бял хоросан, като тухлите са замазани през ред. Чрез характерният ѝ градеж - тип "потънала тухла", както и дванадесет стенният купол и аркирани ниши, е постигната външна декорация, придаваща на сградата живописен вид.
Църквата е била изцяло изписана отвътре. От стенописите до днес са запазени само отделни фрагменти, които имат нужда от реставрация и консервация.
Източници:
1. Мавродинов, Никола - Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи до края на XIV век. София, 1931 г., с.62,
2. Миятев, Кр. - Архитектурата в Средновековна България, София, 1965 г., с.189,
3. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.27;
4. Милушева, Венета, „Късносредновековни и възрожденски култови обекти в района на Сапарева баня”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010 г., с.117-128.
СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
Седемте рилски езера безспорно са една от най-впечатляващите природни забележителности на Балканския полуостров. Едно приказно място, което си заслужава да се види. Красотата им привлича хиляди български и чуждестранни туристи.
Седемте езера са разположени в Дамгския дял на Северозападна Рила планина. Те имат ледников произход. Разположени са стъпаловидно в голям циркус, обграден от върховете Сухи чал, Отовишки връх и Харамията. Всяко едно от езерата има собствено име, в зависимост от формата и особеностите си. Най-високо разположеното езеро е Сълзата. То е наречено така заради кристално чистите си води. Намира се на надморска височина 2535 м под Отовишки връх. Следва Окото – най-дълбокото от езерата - 37,5 м, с характерна овална форма и наситено син цвят при добро време. В това езеро са правени водолазни спускания с научна цел. Под него е Бъбрека – вглеждайки се във формата му, човек не може да измисли по-точно наименование на това езеро с площ 85 декара и стръмни скалисти брегове. Следващото езеро е Близнака – широко и стеснено по средата като пясъчен часовник, в безводни години се стопява до две по-малки езерца, откъдето идва и името му. По-надолу по пътеката се намират Трилистника и Рибното езеро, с разположената на брега му хижа „Седемте езера”. Най-ниско разположеното езеро – на 2095 м н.в. – Долното, дава началото на река Джерман. Всички езера са свързани с тесни поточета.
В някои от езерата живеят рибки – лещанка и пъстърва, но като цяло биоразнообразието е бедно заради студената планинска вода. Езерата се захранват от топенето на снега и от дъждове.
Голямо събитие в района на Седемте езера е събирането на хората от Бялото братство – дъновистите, на 19 август. Тогава те честват своята Нова година. Отбелязват празника, като се събират близо до езерото Бъбрека и изпълняват своите ритуални танци, подредени в концентрични кръгове – паневритми. За дъновистите Рила е свещена планина, затова хиляди от тях се събират всяка година, за да посрещнат изгрева на слънцето точно там.
РЕЗЕРВАТ „СКАКАВИЦА „ И ВОДОПАД „СКАКАВИЦА”
Резерват "Скакавица" е великолепна местност по долината на река Джерман, в която се намират редки растения, вековни гори, природни феномени - водопади и др., и е богата на дивеч - сърни, мечки, диви кози, глигани. На 28 март 1968 г. е обявена за резерват. Той обхваща местността Скакавица и Мала Скакавица от местността Зелени Преслап до водопада Скакавица, а на югозапад стига до високопланинското пасбище в района на изворите на р. Горица.
Разположен изцяло във високата част на Джерманската долина в Рила, резерватът има и сега непроменена природна среда, защото там не е разрешена каквато и да е стопанска дейност, която би нарушила естествения характер на природата.
Той е типично горски резерват, в който се опазват вековни гори от бяла мура. От защитените растителни видове тук се срещат планински божур, български омайник, златиста кандилка, златовръх, а от редките видове - планинска дилянка, северно еньовче, преходна мурава. От бозайниците най-разпространени са сърна, дива свиня, лисица, вълк и други. Срещат се и глухар, черен кълвач, сокерица, усойница, планинска водна жаба.
Друга природна забележителност в района е най-високият водопад в Рила - Скакавица, намиращ се на едноименната река и в едноименния резерват.Скакавица е името на живописен водопад в Рила планина, който ежегодно привлича туристи от всички краища на България. Природното чудо се счита за най-високата водна каскада в планината и е истински рай за любителите на природните красоти и планински преходи. Водопадът е разположен в рамките на Национален парк Рила в едноименната Скакавишка долина, в самото подножие на източния склон на величествения хълм Кабул. Феноменът се извисява на 70 м. височина, а бурните му води се стичат в река Скакавица.
Той отстои на около час и половина от хижа Рилски езера и на 10-15 минути от едноименната хижа „Скакавица”- в северозападния дял на Рила планина на около 750 метра надморска височина. Изключително красива е околната местност. Близо до водапада има карстови извори.